Michel de Montaigne

Тодор Ч. Христов

Анна Б. Николова

Мишел дьо Монтен пише своите Опити през последната четвърт на ХVІ в. – трагичен период от историята на Франция. Страната е раздирана от братоубийствени войни, последица от взаимна нетърпимост между католици и протестанти, от борби за власт между династически родове, както и от конфликти между големите европейски държави.

На фона на тази социална криза Монтен, собственик на красив замък и на обработваеми масиви, се оттегля от публичните си длъжности, за да се посвети на четене, размисъл и писане. Чете главно древните морални философи и съвременни хроники. В тях намира истини и за себе си, и за човешката природа. В определен момент решава да разгърне читателските си бележки, добавяйки към тях и лични коментари. Така се раждат Опити. На тази книга Монтен посвещава последните двадесет години от живота си. Писането става негов начин на съществуване и средство за самопознание – безпрецедентен факт в небогатата до момента традиция на автобиографията. Но утвърждавайки своята неповторимост на индивид, Монтен не забравя останалите хора. Неговите наблюдения, признания и откровения са ярко свидетелство за човека изобщо. Те ни помагат да внасяме повече хармония и мъдрост в собствения си живот. Затова от четири столетия насам Опити е настолна книга на големите мислители и на милиони читатели от цял свят.

Опити, т. I

В настоящата книга втора от своите Опити (1580) Монтен продължава да търси себе си с помощта на древните автори и извън отъпканите пътища на тогавашните научни дисциплини. Самопознанието е дълъг и труден процес за мислител, който заявява открито: „Моят занаят и моето изкуство е да живея.“

Монтен насочва вглеждането в себе си към радикално нова цел – не за да вае своя статуя на велика личност, а за да се отърси от наслоените представи, утвърждавани с векове, за човека господар на природата и на животинския свят. В това по същество демистифициращо начинание важно място заемат Монтеновите идеи за вярата в Бог и за другите възможности на религиозното познание. Така в централния текст от книга втора на Опити – „Апология на Реймон Себонд“ – Монтен излага своите възгледи за човека. Традиционно критиката ги поставя под рубриката „Скептицизмът на Монтен“. По-вярно би било да виждаме в тях ярка полемика с Аристотеловия антропоцентризъм.

Тодор Ч. Христов

Books

Your next favorite book is out there